„СИРЕНА”
Владимир Николаевич Померанцев (1914-1985 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
СИРЕНА
Изгрев бил бледен и лют.
В мъртвите устни – студ.
Вълните ласкаели хладното тяло.
Видяла сирена това и запяла
за розови в морски простори луни,
за люспести деви в игриви вълни,
за килове черни на горди фрегати,
за мургави гмурнати мъртви пирати,
в букет от корали на морското дъно...
Вълната притича, вълната потъна
и нежно целуна извивките диви.
Сирената плаче: тез хора красиви
защо ли са винаги тъй мълчаливи?
Но изгревът бледен бе, лют,
а в мъртвите устни – студ.
Ударения
СИРЕНА
И́згрев бил бле́ден и лю́т.
В мъ́ртвите у́стни – сту́д.
Вълни́те ласка́ели хла́дното тя́ло.
Видя́ла сире́на това́ и запя́ла
за ро́зови в мо́рски просто́ри луни́,
за лю́спести де́ви в игри́ви вълни́,
за ки́лове че́рни на го́рди фрега́ти,
за му́ргави гму́рнати мъ́ртви пира́ти,
в буке́т от кора́ли на мо́рското дъ́но...
Вълна́та прити́ча, вълна́та потъ́на
и не́жно целу́на изви́вките ди́ви.
Сире́ната пла́че: тез хо́ра краси́ви
зашто́ ли са ви́наги тъ́й мълчали́ви?
Но и́згревът бле́ден бе, лю́т,
а в мъ́ртвите у́стни – сту́д.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Владимир Померанцев
СИРЕНА
Бледен был солнца восход.
Холоден мертвый рот.
И волны ласкали прохладное тело.
Сирена из пены смотрела и пела
О розовых лунах в прозрачной воде,
О плясках веселых чешуйчатых дев,
О черных килях горделивых фрегатов,
О смуглых, задумчивых, мертвых пиратах,
Лежащих на дне среди веток коралла…
Волна прибегала, волна убегала,
Целуя хвостатого тела извивы.
И плачет сирена: как люди красивы,
Зачем же всегда они так молчаливы?
Но бледен был солнца восход,
Холодным был мертвый рот.
---------------
Руският поет Владимир Померанцев (Владимир Николаевич Померанцев) е роден на 24 октомври 1914 г. в Литва. През 1920 г. емигрира с родителите си в Китай. Завършва гимназията при Християнския младежки съюз в гр. Харбин. Занимава се с литература, музика и живопис. Членува в литературните сдружения „Чураевка” и „Пятница”. Публикува поезия в емигрантски списания и сборници като „Парус”, „Чураевка”, „Феникс” и „Остров”. През 1946 г. се връща в СССР. Работи като художник-оформител. Умира на 22 май 1985 г. в гр. Кемерово. Негови стихове са включени в антологията „Русская поэзия Китая”.